Учителят не е длъжен винаги да забавлява: ученето въпрос на избор ли е, или задължение?

„Детето ми няма да внимава, ако урокът не е интересен.“

„Той работи само когато нещо му е интересно.“

„Тя много лесно се отегчава.“

От време на време чуваме подобни коментари. И в тях има важна истина: интересът има значение.

Децата са по-склонни да участват активно в учебния процес, когато са любопитни, когато разбират смисъла на това, което правят, и когато ученето има значение за тях. Доброто преподаване несъмнено трябва да събужда любопитството и да прави ученето увлекателно.

Но има и друга, също толкова важна истина:

Детето невинаги може да избира какво да му бъде интересно, а ученето не може винаги да зависи от наличието на интерес.

Учителят не е човек, чиято задача е да забавлява

Учителите полагат много усилия, за да направят часовете увлекателни. Използват истории, въпроси, експерименти, дискусии, игри, технологии, движение и примери от реалния живот.

Но не всеки урок може – или трябва – да бъде представление.

Понякога ученето означава да слушаш внимателно. Друг път – да упражняваш нещо многократно, да запаметяваш информация, да поправяш грешки или да се справяш със задача, която първоначално ти се струва трудна. А понякога темата просто не е сред любимите ти.

Ще има часове, в които децата ще бъдат толкова увлечени, че почти няма да усетят как учат. Но ще има и такива, в които ще трябва съзнателно да положат усилия, за да се съсредоточат.

И двете са част от образованието.

Затова един от най-ценните въпроси, на които можем да научим децата да търсят отговор, не е само „Как да направя това интересно за себе си?“, а:

„Какво мога да направя, когато не ми е интересно?“

Това е умение, което има много по-голямо значение в живота.

Защо това е важно?

В образованието се обръща все по-голямо внимание на развитието на саморегулацията при децата – способността да управляват вниманието, емоциите, мотивацията и поведението си.

Това е различно от мотивацията, която изпитваме просто защото нещо ни доставя удоволствие.

Детето, което развива умения за саморегулация, може да разпознае момента, в който губи концентрация, и да предприеме нещо, за да я възстанови. То може да започне задача, дори когато няма желание, да продължи, когато стане трудно, да потърси помощ при нужда и да осмисли какво му е помогнало да успее.

Тези умения се развиват постепенно. За изграждането им са необходими личен пример, насърчаване и практика както в училище, така и у дома.

И може би това е един от най-важните уроци, които можем да дадем на децата си:

Не е необходимо всичко да ти харесва, за да научиш нещо от него. Не е нужно и да изпитваш мотивация, преди да започнеш. Понякога мотивацията идва едва след като направим първата крачка.

От „Не ми харесва“ към „Въпреки това мога да се справя“

Има съществена разлика между:

„Не ми харесва.“

„Не мога да се справя.“

Първото изразява лично предпочитание. Второто може да е признак за реално затруднение в ученето, което изисква подкрепа.

Когато детето каже „Това е скучно“, можем да приемем чувството му, без да позволяваме разговорът да приключи дотук:

„Може би днес това не ти е най-интересното занимание. Какво трябва да направиш, за да изпълниш задачата добре?“

Това не означава да пренебрегваме чувствата на децата или да очакваме от тях да се справят без подкрепа. Означава да ги научим, че чувствата невинаги трябва да определят поведението ни.

Не искаме децата ни да израснат с убеждението:

„Работя, когато имам желание.“

Искаме постепенно да развият способността да си кажат:

„Знам как да се организирам и да се захвана с работа, дори когато не ми се иска особено.“

Това е самостоятелност.

Избор или задължение?

Може би отговорът не е избор ИЛИ задължение.

А избор И отговорност.

Децата трябва да имат възможност да правят смислени избори, когато това е уместно: Коя книга искаш да прочетеш? Кой подход искаш да опиташ? Възможността за избор им помага да поемат отговорност за собственото си учене.

Но изборът не бива да означава отказ всеки път, когато нещо е трудно, непознато или безинтересно.

Има неща, които правим по собствено желание, и други, които правим, защото си заслужават усилието.

Като възрастни добре знаем това. Не всяка работна среща, труден разговор или служебна задача ни доставя удоволствие. Въпреки това ги изпълняваме, защото сме се научили да управляваме вниманието, мотивацията и поведението си.

Именно в училище децата започват да упражняват тези умения.

Какво могат да направят родителите у дома?

Понякога е достатъчно просто да променим въпросите, които задаваме.

Вместо:

„Беше ли ти забавно днес в училище?“

опитайте:

„Какво научи днес, което не знаеше преди?“

Вместо:

„Хареса ли ти урокът?“

опитайте:

„Кое ти беше трудно?“

Вместо:

„Интересно ли преподаваше учителят?“

опитайте:

„Какво ти помогна да се съсредоточиш?“

А когато детето каже „Беше ми скучно“, попитайте:

„Какво направи, когато усети, че ти е скучно?“

Така насочваме разговора от начина, по който учителят представя урока, към развиващата се способност на детето само да управлява вниманието си.

Въпроси за разговор на вечеря

За усилията

Какво направи днес, въпреки че не ти се искаше особено?

Имаше ли нещо трудно, с което продължи да опитваш да се справиш?

Кога беше на път да се откажеш? Какво те накара да продължиш?

В какво ставаш все по-добър благодарение на постоянните упражнения?

За вниманието

Какво ти помага да се съсредоточиш, когато нещо не ти е особено интересно?

Какво най-често те разсейва?

Как разбираш, че си спрял да внимаваш?

Какво правиш, за да възстановиш концентрацията си?

Въпроси за размисъл

Може ли нещо да бъде полезно, дори когато не е забавно?

Трябва ли да харесваш даден предмет, за да станеш добър в него?

Да си добър в нещо същото ли е като да ти доставя удоволствие?

Каква е разликата между „Не мога да го направя“ и „Не искам да го направя“?

Кога трябва да имаш право на избор и кога нещо просто трябва да бъде направено?

И може би въпросът, който си струва да задаваме най-често:

„Какво направи днес, с което се гордееш – не защото беше лесно, а защото не се отказа?“

Защото в крайна сметка целта на образованието не е да възпита деца, на които всичко им е интересно.

Целта е да им помогне да се превърнат в хора, които запазват любопитството си, умеят да управляват вниманието си, проявяват постоянство пред трудностите и продължават да учат дори когато първоначалният интерес отмине.

Това е умение, което ще им служи дълго след като са забравили конкретния урок, който някога им се е сторил скучен.

Автор: Цвети Доганова

Научете повече
за нас

Кандидатствай

Важни
дати

Учителят не е длъжен винаги да забавлява: ученето въпрос на избор ли е, или задължение?

Учителят не е длъжен винаги да забавлява: ученето въпрос на избор ли е, или задължение?

Update your browser for the best viewing experience / Моля обновете вашият браузър за най-добро потребителско изживяване