Изкуството да губим с достойнство

В училище празнуваме успехите. Аплодираме усилията, отбелязваме напредъка и насърчаваме амбицията. Всичко това е важно. Но едно от най-ценните житейски умения, които децата могат да развият, рядко се вижда върху сертификати или купи: способността да губят достойно.

Сред деца от всички възрасти – от игрите в двора на детската градина до изпитите и спортните състезания – все по-често се наблюдава трудност при справянето с разочарованието. Загубеният мач става „вина на съдията“. Слабата оценка се обяснява с учителя. Конфликтите с приятели се разглеждат изцяло през действията на другите. Грешките се оправдават, вместо да бъдат признати.

Разбира се, всяко дете иска да успява. Това е естествено и здравословно. Но когато децата са предпазвани от неуспех на всяка цена, те пропускат възможността да изградят устойчивост, отговорност, смирение и постоянство – качества, които са много по-важни в живота на възрастните от това винаги да бъдат първи.

Като родители и учители нашата роля не е да премахнем всяко препятствие от пътя на детето.
Нашата роля е да му помогнем да се научи как да се изправя след трудностите.

Децата имат нужда да чуват послания като:

„Направи грешка – какво можеш да научиш от нея?“
„Нормално е да си разочарован.“
„Това, че си загубил, не те прави губещ.“
„Ти носиш отговорност за своите избори.“
„Какво би направил различно следващия път?“
„Понякога смелостта означава да признаеш, че си сгрешил.“

Тези разговори невинаги са лесни. Съвременното родителство често поставя огромен натиск върху възрастните постоянно да поддържат децата щастливи, уверени и успешни. Но увереността, изградена единствено върху похвала, е крехка. Истинската увереност се развива, когато децата осъзнаят, че могат да преминат през трудностите и да продължат напред.

Някои от най-важните моменти в развитието на детето се случват именно когато нещата не вървят по план:

когато забрави домашното си;
когато не бъде избрано;
когато се провали на тест;
когато загуби игра;
когато нарани нечии чувства;
когато осъзнае, че е било несправедливо;
когато трябва да се извини.

Тези моменти изграждат характера.

Дете, което може да каже:

„Сгреших.“;
„Трябва да опитам отново.“;
„Можех да се справя по-добре.“

развива емоционална зрялост, която ще му служи през целия живот.

Също толкова важно е да научим децата да не се сриват емоционално при първия признак на трудност. Устойчивостта не се появява внезапно в зряла възраст; тя се изгражда постепенно чрез ежедневни преживявания на разочарование, възстановяване и постоянство.

Когато възрастните веднага спасяват децата от последствията, намесват се във всеки конфликт вместо тях или оправдават всяка грешка, децата могат да започнат да вярват, че самият дискомфорт е нещо недопустимо. А всъщност дискомфортът е част от израстването. Разочарованието учи на търпение. Провалът учи на постоянство. Отговорността учи на почтеност.

Това не означава, че трябва да бъдем строги или безчувствени. Децата имат нужда от емпатия, подкрепа и насърчение. Те имат нужда от възрастни, които ги изслушват внимателно и ги насочват разумно. Но подкрепата не бива да замества отговорността.

Един от най-ценните подаръци, които можем да дадем на децата, е вярата, че:

могат да се възстановят след провал;
могат да поправят грешките си;
могат да се развиват чрез усилия;
и са достатъчно силни, за да започнат отново.

В дългосрочен план училищата и семействата не възпитават просто успешни ученици. Ние възпитаваме бъдещи колеги, партньори, приятели, родители и граждани.

Светът невинаги ще ги награждава, избира или ще се съгласява с тях. Ще има трудности, критика, разочарование и загуби. Децата, които ще се справят най-добре, няма непременно да бъдат тези, които никога не са се проваляли, а онези, които са се научили как да падат, да се изправят отново и да продължават напред с достойнство.

Теми за разговор около семейната маса

Тези въпроси могат да помогнат на децата да развият саморефлексия, отговорност и емоционална устойчивост.

За по-малки деца (2–7 години)

Кое беше нещо трудно, което опита днес?
Случи ли се нещо да не върви по план днес? Какво стана след това?
С какво се почувства горд днес?
Помогна ли на някого днес?
Имаше ли момент, в който се почувства разочарован?
Какво можем да направим, когато нещо ни се струва трудно?

За деца в начална училищна възраст (8–12 години)

Каква грешка те научи на нещо тази седмица?
Кога продължи да опитваш, въпреки че беше трудно?
Реши ли сам някакъв проблем днес?
Имаше ли ситуация, с която можеше да се справиш по-добре?
Как изглежда доброто спортсменство?
Как реагираш, когато нещата не се случват по твоя начин?

За тийнейджъри (13–19 години)

Кой неуспех ти помогна да израснеш?
Как обикновено реагираш на критика?
Кое е по-трудно: да загубиш или да признаеш, че си сгрешил?
На кого се възхищаваш заради неговата устойчивост?
Какво означава за теб отговорността?
Как човек може да не се съгласи с някого, без да обвинява другите?

Понякога най-смислените семейни разговори започват не с успеха, а с честността по отношение на трудностите. Когато децата разберат, че грешките не са нещо, от което трябва да се страхуват или което да крият, те започват да изграждат смелостта, устойчивостта и достойнството, които ще ги водят през живота.

-Автор: Цвети Доганова

Научете повече
за нас

Кандидатствай

Важни
дати

Изкуството да губим с достойнство

Изкуството да губим с достойнство

Update your browser for the best viewing experience / Моля обновете вашият браузър за най-добро потребителско изживяване