Създаване на здравословни хранителни навици у дома: разговор между родители

Скъпи родители,

Искам да споделя нещо, което много ме изненада по време на обучението ми: здравословното хранене е далеч по-просто, отколкото повечето от нас са вярвали. Наистина не е необходимо да имате курс по биохимия от Харвард или диплома от Абърдийн, за да поднесете балансирана чиния на детето си. Препоръките на Световната здравна организация и европейските институции по хранене са удивително ясни, а ако обясним част от тези основи на децата си на разбираем за тях език, им даваме основа, която ще им служи цял живот.

Нека започна с частта, която сякаш обърква семействата най-много – въглехидратите. Въпреки това, което модерните диети внушават, въглехидратите не са враг. Те са стабилното гориво, от което мозъкът и растящото тяло на децата ни се нуждаят. Особено полезни са сложните въглехидрати – овес, пълнозърнест хляб, кафяв ориз, паста, картофи, бобови растения и плодове – които осигуряват постоянна енергия през деня. С моите две деца спортисти у дома съм виждала лично как намаляването на въглехидратите води до умора следобед, раздразнителност и по-бавно възстановяване след тренировки. Въглехидратите не просто трябва да присъстват – те трябва да заемат най-голямата част от чинията.

Следващият важен елемент са протеините – и именно за тях родителите най-често се тревожат. Успокояващата новина е, че повечето деца, освен ако не следват строг веган режим, получават достатъчно протеин чрез нормално хранене с млечни продукти, яйца, риба, месо, боб и варива. Протеинът изгражда мускулите и подпомага почти всяка система в организма, затова е важно да присъства във всяко хранене, но няма нужда да насърчаваме растящите деца към протеинови шейкове и барчета, когато истинската храна върши тази работа прекрасно.

След това идват мазнините, които заслужават много по-добра репутация, отколкото имат. Полезните мазнини поддържат хормоналния баланс, подпомагат развитието на мозъка и помагат на организма да усвоява важни витамини. Добре е редовно да присъстват мазнини от мазна риба, маслини и зехтин, авокадо, ядки и семена. По-рядко трябва да консумираме трансмазнини и тежки наситени мазнини, които често се крият в ултрапреработените храни и пържените продукти.

Оттук нататък темата става по-малко свързана с отделните хранителни групи и повече с културата у дома. Едно от най-важните неща, които можем да направим като родители, е да спрем да използваме храната като награда или наказание. Когато обещаваме десерт срещу изядени зеленчуци или отменяме лакомство заради лошо поведение, неусетно учим децата, че определени храни са свързани с емоции. А тези асоциации често остават и в зряла възраст. В същото време не бива да превръщаме никоя храна в „забранена“. Ако едно дете се храни добре през повечето време, сладолед след мач или пица в петък вечер са напълно нормални. От моя опит децата и тийнейджърите, които се хранят пълноценно, не изпитват толкова силен глад за вредни храни, защото телата им не са лишени от необходимото.

Децата разбират много повече, отколкото понякога предполагаме. Когато им обясним, че храната изгражда костите, мускулите, мозъка и дори влияе на настроението им, те започват сами да правят по-добри избори. Изразът „ти си това, което ядеш“ действа изненадващо добре при по-малките деца, а дори и тийнейджърите реагират по-добре, когато им обясним защо нещо е важно, вместо просто да го забраняваме. Понякога дори се налага да противодействаме на социалните мрежи и инфлуенсъри, които популяризират съмнителни хранителни режими.

Разбира се, всичко започва у дома. Готвенето заедно, семейните хранения и примерът, който даваме, когато избираме по-здравословна храна навън, оформят отношението на децата към храната много повече от който и да е разговор. Те ни наблюдават внимателно, а малките неща, които правим ежедневно, постепенно се превръщат в тяхна норма.

Друг подход, който си струва да въведем у дома, е интуитивното хранене. Това означава да помогнем на децата да се научат да разпознават кога са гладни и кога са сити и да се хранят според сигналите на тялото си, а не защото „трябва да си изядат всичко“ или защото часовникът го показва. Това е умение, което ще им бъде нужно дълго след като спрем да приготвяме обяда им. Смятам, че това е особено важно за момичетата, които са много по-склонни да започнат да ограничават храната си в тийнейджърска възраст. Хранителни разстройства като анорексия и булимия са изключително трудни за лечение, след като се развият, а най-силната превенция, която познавам, е спокойната, балансирана и позитивна семейна среда по отношение на храната.

Затова моят нежен призив към всички нас е: бъдете пример, бъдете учител, бъдете вдъхновение. Говорете с децата си за това защо се храним по начина, по който го правим. Гответе с тях, хранете се с тях и им позволявайте да ви виждат как се наслаждавате на истинска храна без чувство за вина. Така възпитаваме деца, които ще продължат да се грижат добре за себе си дълго след като напуснат семейната трапеза. А когато тялото е правилно „заредено“, резултатите неизбежно идват.

С обич и пълна чиния,
Олеся Москотова
/майка на две деца и студент по клинично хранене в Университета в Абърдийн/

Научете повече
за нас

Кандидатствай

Важни
дати

Създаване на здравословни хранителни навици у дома: разговор между родители

Създаване на здравословни хранителни навици у дома: разговор между родители

Update your browser for the best viewing experience / Моля обновете вашият браузър за най-добро потребителско изживяване